ФЛОТЪТ, РАДИО ВАРНА И ПЪРВАТА ВОЙНА В ЕФИРА

Атанас Панайотов, капитан ІІ ранг о.р., доктор по история

Стратегическото местоположение на Варна като пристанище и главна база на Военноморския флот дава привилегията на града да бъде първопроходец в областта на радиото у нас.

На 20 декември 1905 г. Народното събрание гласува законопроект за извънреден кредит на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, в който изрично е упоменато "за инсталация на безжична станция във Варна". Това решение е коментирано по-късно от сп. "Сборник на пощите и телеграфите": "… правителството е решило да построи една морска безжична станция във Варна и да се доставят няколко подвижни такива. С нея ще бъдем в постоянни съобщения с параходите, които пътуват из Черно и Мраморно морета, ще можем да се сношаваме непосредствено с Русия".[1] За съжаление, първата българска крайбрежна станция започва да работи години по-късно, но първата важна крачка е направена.

На 3 октомври 1906 г. в Берлин е открита Международната учредителна радиотелеграфна конференция, на която България участва с трима свои представители, сред които и флотският офицер Неделчо Недев - една изключителна личност, за когото повечето стари варненци си спомнят най-вече като дългогодишен директор на Българското търговско параходно дружество (юни 1932 - януари 1941 г.). Възпитаникът на Императорската кралска академия по търговия и мореплаване (завършва през август 1894 г.) в Триест (тогава в Австро-Унгария) до отпътуването за Берлин получава солидна теоретична и практическа подготовка в най-различни сфери: вахтен офицер на крайцера "Надежда", командир на парахода "Симеон Велики" на Дунава,  портови капитан на Силистра, завършва Сорбоната в Париж, като едновременно с това успява да практикува в Астрономическата обсерватория в Парк Сен Мор и да се дипломира и във Висшето училище по електротехника. Не случайно подчинените му няколко години по-късно ще кажат за него: "40 магарета не могат да му носят акъла".[2]

Лейтенант Недев е в комисията, която приема първата българска радиостанция край Варна, до бившата турска крепост "Йълдъръм табия", близо до с. Голяма Франга (дн. Каменар), през 1910 г. След инсталирането на радиостанцията и на крайцера "Надежда" (в началото на 1911 г.), под ръководството на този наш офицер се изработват правилата за комуникацията между двете радиостанции, както и правилникът за обучението на военни радиотелеграфисти на станция "Франга".[3] Това се обяснява не само с високата ерудиция на флотския офицер, а и с факта, че бреговата радиостанция има мобилизационно назначение, което е реализирано по време на Балканската война. А на "Надежда" радиостанцията е поверена на лейтенант Сава Стефанов (бъдещ контраадмирал и командващ българския военен флот), завършил специализиран офицерски курс в Кронщад, Русия, където преподава единият от откривателите на радиото - А. С. Попов. Дейността на Сава Стефанов по подготовката на кадри - специалисти, дава основание на някои автори да нарекат "пионер на радиотелеграфното дело във флота".[4]

След подписването на протокола за радиотелеграфен обмен между българската радиостанция "Франга" (така Международното телеграфно бюро в Берн - Швейцария, назовава официално първата българска брегова радиостанция) и руската радиостанция в Севастопол (6 май 1911 г.) осъществяват първите връзки. Последователно се осъществяват контакти и с други черноморски пристанища, в това число и с Цариград, където работи също радиостанция, произведена от английската фирма "Маркони". Осъществена е и пряка радиовръзка с Атина, като тя се поддържа и по време на Балканската война. В спомените на ветерана Г. Д Сколуфанов се описва и самата апаратура: "Радиостанцията е от искров тип, със затихващи вълни. Работи с мотор от 15 к.с., антената има мощност 2,4 киловата и радиус на действие 1000 км. Приемникът е едно обикновено кохерерово сандъче, два кристални детектора и чифт слушалки. Тя може да работи като предавателна станция само 2 часа, за колкото време се изчерпва електрическата енергия от акумулаторите. Те се пълнят за четири часа. Липсва мотор за непрекъснато пълнене на акумулаторите. Варна не е електрифицирана, за да помогне в тази задача. По тези причини радио "Франга" си остава предимно приемна станция.[5]

Image

Екипажът на торпедоносеца "Дръзки" през 1913 г. Оригиналът на снимката се съхранява във Военноморския музей. Този наш кораб получава радиостанция по време на Първата световна война. От борда му през март 1933 г. лейтенант Стефан Цанев организира в Бургас "радиоконцерт".

Image

На борда на крайцера "Надежда" в началото на 1911 г. е инсталирана първата в България корабна радиостанция.

Радио "Франга" работи на три дължини на вълната: за пряка връзка с крайцера "Надежда" (300 м), за връзка с корабите от черноморския басейн и за приемане от тях на сигнали за бедствие (600 м) и за пряка връзка със Севастопол и Одеса.[6] На 21 април 1912 г. Строевото отделение (щабът) на Флота подготвя осъществяването на системна радиотелеграфна връзка между крайцера "Надежда" и радио "Франга". Определен е график, който се изпълнява стриктно след подсилването на бреговата станция с двама флотски подофицери - радиотелеграфисти. Междувременно, и двете станции стават учебна база за свързочните поделения в София и Шумен, като приемат за подготовка освен морски и сухопътни радиотелеграфисти. Авторите на "История на Инженерните войски на България" посочват този факт и констатират: "За подготвяне на радиотелеграфисти той (лейтенант Сава Стефанов - А.П.) организира първия в България радиотелеграфен курс с курсисти от Военноморския флот и от Инженерните войски. До края на 1911 г. радиотелеграфисти в Инженерните войски, респективно в телеграфната дружина, все още няма, докато Флотът притежава радиостанция и хора, подготвени за работа с нея". Изоставането на армията продължава до лятото на 1912 г., когато от Франция са доставени две возими радиостанции с радиус на действие до 175 км и две товарни радиостанции с обсег до 60 км. [7] Твърдението, че България завършва Балканската война (1912 - 1913 г.) само с две армейски радиостанции е неправилно.[8]

Необнародван досега документ от архива на българския държавник Иван Ев. Гешов (вж. факсимилето) хвърля допълнителна светлина върху още един аспект на първопроходството на Флота в радиото. Става въпрос за препис от тайната телеграма на коменданта на Варненския укрепителен пункт № 703 от 10 октомври 1912 г. до Министерството на войната:

Image

"През това време крайцерът "Надежда" залови радиотелеграмата на парахода, с която му се искаха и се дава[ха] сведения за въоръжението на Варна, които сведения, макар и адресирани от парахода не в Цариград, а в Кюстенджа, няма съмнение, са били приемани в Цариград, понеже станцията на парахода [има] мощност да поддържа съобщенията между Кюстенджа и Александрия".[9]

Случаят е известен на изследователите. В началото на октомври военното ни разузнаване получава сведение, че на борда на пристигналия във Варна румънски параход "Принчипеса Мария" пътуват двама турски генерал-щабни офицери. Тяхната официална мисия е да подпомогнат пътуването на турски поданици от България. На 3 (16) октомври бордовата радиостанция на "Принчипеса Мария" предава сведения за бреговата батарея и морските минни заграждения на Варна. Според цитираните спомени на Г. Д. Сколуфанов тези сведения са прехванати и от радио "Франга" и от радиостанцията на "Надежда". Според Владимир Павлов това е дело на флотските радиотелеграфисти, без да конкретизира дали това е станало от едната,  от другата радиостанция, или от двете едновременно.[10] Така или иначе, това е първото разузнаване в ефира, осъществено в България.

В своя труд "История на радиото в България" проф. д-р Веселин Димитров посочва, че със съгласието на началника на Флота подполковник Руси Лудогоров и по указание на лейтенантите Неделчо Недев и Сава Стефанов кондуктора (най-високо флотско старшинско звание тогава) Митьо Раев е натоварен със задачата да улавя с радиостанцията на "Надежда" новини от германската радиостанция Науен (край Берлин) и от другаде "по молба на един варненски вестник, чието заглавие още не е установено (заглавието, посочено от Раев, не фигурира в регистъра на д-р Д. Иванчев "Български периодичен печат"). За отплата редакторът на вестника обещал да помага на Флота при закупуване на резервни части за радиостанцията". Като се застрахова с фразата "ако тези сведения бъдат потвърдени", проф. Димитров посочва, че това ще е "началото на работата на българското радио като информационен източник за отечествения ни печат".[11]

Потвърждения за тези сведения, макар и косвени, има. Вероятното име на вестника е: "Телеграми и кореспонденции по Балканската война". Той има дълго име и кратък живот, но екземпляри от него се съхраняват в Музея за история на Варна. В бр. 25 от 11 ноември вестникът публикува кратката информация "Съдбата на парахода "Хамидие": "Раненият в престрелката срещу Архангеловден турски крайцер "Хамидие", придружен от един крайцер, с голямо усилие е пристигнал в Босфора и е изключен от реда на боевите кораби".[12] Съобщението, което пак на 11 ноември 1912 г. излъчва БТА, е с подобно съдържание.[13] Това означава, че местният вестник е бил информиран не по-зле от националната телеграфна агенция. В спомените на Г. Д. Сколуфанов се посочва, че радио "Франга" приема редовно новини от чуждестранните телеграфни агенции и ги предава на военното командване. Според него слушаната немска радиостанция е "Норд Дойч", а по непредпазливост една от новините (не се посочва коя) става обществено достояние и сериозно разтревожва варненското гражданство.[14] Това потвърждава и в своя публикация флотският офицер Васил Игнатов: "Радиотелеграфният офицер на "Надежда" всекидневно ни даваше телеграмите на разните телеграфни агенции, уловени от радиотелеграфистите, и ние бяхме информирани винаги най-добре. Уловените телеграми се препращаха в Щаба на Флота и на Укрепения пункт за сведение."[15] Така радиостанциите на "Надежда" и на "Франга" полагат основите на флотското и на армейското радиоразузнаване.

Image

Image

Донесение на командира на "Надежда" лейтенант Г. Даскалов до командира на Подвижната отбрана от март, 1913 г. относно готовността на радиостанцията на крайцера да смущава турските радиостанции в Одрин и Цариград.

Заповед № 740/6 март 1913 г. на началника на Флота до началника на Подвижната отбрана - Варна, относно изпълнението на предписание № 3215 на инспектора на Инженерните войски за организиране на радиосмущения на турските станции от Одрин и Цариград посредством станциите "Франга" и "Надежда".

Разбира се, най-важната изява на флотските радиотелеграфисти е участието им в "Първата война в ефира". Проф. В. Димитров е обнародвал и двата архивни документа, съхранявани във Военноморския музей, които доказват, че по заповед на инспектора на Инженерните войски от 6 март 1913 г. двете флотски радиостанции започват да пречат "по възможност винаги, но преимуществено щом почне предаването на радиограми от Цариград за Одрин и обратно". В свое донесение командирът на крайцера лейтенант Даскалов уточнява, че през деня от "Надежда" прослушват съобщенията между Одрин и Цариград, и щом измерят вълната, веднага я предават на "Франга", за да започнат смущаването. Това разпределение се получава поради по-малката мощност на радиостанцията на крайцера. Нощем обаче, когато условията за разпространение на радиовълните са по-добри, в преченето се включват и радиотелеграфистите от "Надежда". В спомените си радиотелеграфистът от "Франга" Ст. Дандолов уточнява: "…след обкръжаването на Одрин… цял месец му бърках да работи с Цариград, препредавайки му със същата дължина на вълната техни шифровани радиотелеграми, които няколко дни по-рано бях приел в Цариград".[16] Васил Игнатов уточнява реакцията на турските радиотелеграфисти: "Турците ни псуваха често и непрекъснато, особено като разбраха, че от "Надежда" им пречим. Те ни псуваха най-много на следния ден от атаката на "Хамидие". След злополучната за него нощ, кръстосвачът тръгна към Цариград със заден ход. Цяла нощ и на следния ден той даваше сигнали за помощ. SOS се разнасяше в ефира. Нашите радиотелеграфисти ловяха сигналите и докладваха".[17]

Аналогични действия се извършват и на сухопътния фронт. Авторите на "Военна техника и технически служби в Българската войска и в БНА" резюмират: "Мащабите на тази дейност бяха скромни, но тя представляваше интерес, тъй като това бе първият опит в света за преднамерено и организирано смущаване на противниковата радивръзка, за подслушване на противниковия радиообмен и за приемането на бюлетините от радиостанциите на международните агенции за нуждите на разузнаването и командването".[18] За дейността на много по-мощните и по-ефективните в това отношение флотски радиостанции - нито дума, което е и необективно, и некоректно.

В спомените на Г. Д. Сколуфанов има сведение, което ни дава основание да не преувеличаваме значението на "Първата война в ефира": "За да избегнат смущенията с българските радиостанции, турците прибягват до хитрост. Откриват радиообмен на 600 метра и щом започнат нашите смущения, турците се прехвърлят на 1200 метра. Липсва организиран системен контрол върху радиовръзката между Одрин и Цариград". Това позволява на турските радиотелеграфисти да извършват успешен маньовър с радиовълните".[19]Така или иначе, началото на радиоелектронната война е поставено от българските военни радиотелеграфисти, в това число и флотските. Фактът, че турските радиотелеграфисти са маневрирали с радиовълните само показва, че те са приели пасивната позиция - да се крият, а не те от своя страна да се опитат да пречат на българските радиокомуникации.

Така през периода 1911 - 1913 г. морските офицери Неделчо Недев и Сава Стефанов, подкрепени от своите помощници и ученици, написват една страница от историята на българските ВМС, която е повод за днешните флотски свързочници да се гордеят : първият в страната радиотелеграфен курс, първото разузнаване в ефира, осъществено в интерес на въоръжените ни сили, първото използване на радиото като "информационен източник за отечествения ни печат" и разбира се: активно и ефективно участие в първата война в ефира.

В цитирания труд на проф. В. Димитров и в кратката история на под. 26 800 (Варна) се твърди, че първата българска корабна радиостанция е демонтирана от "Надежда" през периода 1915 - 1916 г. и е предоставена на Морските специални школи за учебни цели, като последните й следи се губят към 1933/34 г. Към това може да се добави само написаното от Панайот Данев - автор на първото изследване за историята на радиолюбителското дело у нас: "По-късно (след 1945 г. - А.П.)  постъпих за кратко време на работа в Русе, ремонтирах корабни радиостанции. Там все още имаше искров предавател, поддържаха връзка с Варна. Не се стърпях, използвах един момент, когато бях сам и повиках Варна, от там веднага ми отговориха. Така с голямо закъснение направих радиовръзка и с искров предавател".[20]По всяка вероятност става въпрос именно за радиостанцията на "Надежда", прослужила поне 35 години във Флота. Възклицанието на проф. В. Димитров: "А би могла да бъде безценен паметник за историята на радиото ни и днес. Но - какво се чудим!" е логично, но и логиката при бракуването на военната техника е желязна не от вчера: излязлата от строя апаратура се довежда до състояние на негодност за по-нататъшно използване и за по-сигурно се троши на възможно най-малките парчета. А и бракуването на радиостанцията е станало в онези времена, когато да определиш произведена в Германия техника като музейна ценност вероятно е било твърде трудно за доказване по чисто идеологически съображения. Освен ако някой не се е сетил да свърже радиостанцията с бунта на крайцера "Надежда", но това очевидно не е станало.

След Балканската война развитието на "безжичния телеграф" в армията и флота ни става с ускорени темпове. Армейската система от радиовръзки включва и правителствената. Но въпреки това по време на Първата световна война основните свръзки са все още телеграфът и телефонът, а радиовръзката се използва като допълваща.[21] Такава е и логиката на използването й и във Флота. Във Военноморския музей се пази текстът на радиограма от началника на Флота генерал-майор Константин Кирков до пристанищния комендант на завзетия от нашите войски румънски град Сулина капитан-лейтенант Димитър Фичев. Началото й е следното: "Чрез Бабадаг Щаб ІІІ-а Армия, за предаване по безжицния телеграф на миноносец "Дръзки", Сулина, Капитан-лейтенант Фичев". Разпореждането завършва така: "Препис Ви се изпраща с миноносеца".[22] Текстът на радиограмата (вж. факсимилето) е излъчен от брегова радиостанция във Варна за радиостанцията на миноносеца "Дръзки", който е в разпореждане на капитан-лейтенант Фичев. За всеки случай, препис от радиограмата нашият офицер трябва да получи чрез друг български миноносец, заминаващ от Варна за Сулина.

След Балканската война във Флота постъпват на въоръжение четири брегови радиостанции тип "Телефункен" - две стационарни и две подвижни. Стационарните са монтирани на н. Галата и в местността Карантината, а подвижните (возими с каруци) са в местността "Пейнерджика" (днес "Чайка").[23] Подвижните радиостанции са били твърде импозантна картинка: "всяка кола се тегли от шест коня; в първата кола са предавателят и приемникът, във втората - 30-метровата антена от кухи стереоскопични тръби, в третата - резервни части".[24] Владимир Павлов посочва, че превозимите полеви радиостанции са новост във въоръжението през 1917 г.,[25] но всъщност флотските новости са на друго място, тъй като бреговите радиостанции "Телефонкен" са аналогични на армейските. Става въпрос за вече посочената радиостанция на "Дръзки", за радиостанцията на подводника УБ-18, с помощта на която се осъществява връзка и със съюзническия тогава Истанбул,[26] и за радиостанциите на българските водосамолети. Информация за тях намираме в книгата на Сава Иванов "Записки по въздухоплавателно дело", при описание на две "двулодъчни водохвърчила" от системата "Фридрихсхафен": "въоръжени с картечница, безжичен телеграф и бомбоспускател". Останалите шест водосамолета система "Фридрихсхафен" и два от системата "Румплер" не разполагат с радиостанции.[27] Това напълно обяснява защо Флотът разполага две брегови радиостанции в "Пейнерджика", където е разположена и българската "Водохвърчилна станция". Така на практика през Първата световна война нашият Флот има комплексна радиовръзка със станции разположени на море, на брега и във въздуха. И всичко това отново се организира във Варна.

Image

 Подвижна (возима с каруци) флотска радиостанция тип "Телефункен", разположена в местността "Пейнерджик" (дн. "Чайка") за обслужване на водосамолетната ни авиация, 1917 г.

Image

Факсимиле от текста на радиограмата от началника на Флота генерал-майор Константин Кирков до българския пристанищен комендант на Сулина капитан-лейтенант Фичев (25 март 1918 г.). Радиограмата е изпратена от брегова радиостанция до радиостанцията на торпедоносеца "Дръзки". Оригиналът се съхранява във Военноморския музей. Публикува се за първи път.

Развитието на радиосвързочното дело във военния ни флот след Ньойския договор (1919 г.) все още не е било обект на самостоятелно изследване. Интересно е, че флотските радиостанции в Бургас и Русе през 20-те и 30-те години са "дублирани" с друг вид свързочно средство, свързано с "опит за използване на гълъба като евтино и сравнително бързо, но недостатъчно сигурно средство за свръзка".[28] Още в началото на 1939 г. се правят сериозни стъпки за поддържане на сигурна връзка между флотските брегови станции във Варна, Русе и Бургас с армейските свързочни възли в Шумен, Плевен и Сливен. Тогава нашите военни моряци разполагат с три брегови и с осем корабни радиостанции.[29] Преди да преминем към другия аспект на взаимоотношението "Флот - Радио", трябва да добавим още един малко познат епизод. През 1921 г. Гърция окупира Източна Тракия и телеграфната връзка на България с Турция е прекъсната. На помощ идва Радио "Франга" с твърде остарялото си вече техническо оборудване. То поема цялата размяна на кореспонденцията с Турция чрез закотвен край Истанбул френски кораб. Тази постоянна радиовръзка трае два месеца.[30]

Image

Група моряци от радиостанцията при флота, застанали до радиоапарат в района на база Варна, 1927 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей.

През 30-те години на ХХ век Флотът използва вече радиото като пропагандно средство чрез предаванията на гражданската радиостанция "Варна" в свой интерес.Това става най-вече чрез активната дейност на най-масовата морска обществена организация у нас през този период  - Българският народен морски сговор (БНМС).[31] Тази пропагандна дейност, като част от "морската програмна линия на Радио Варна",[32] също би могла да бъде обект на отделно изследване. Тук ще се ограничим само с няколко примера. Интересното е, че първият регистриран опит е преди началото на Радио Варна и е с адрес … Бургас. Но пък инициаторът е варненец. Случаят е описан и от проф. В. Димитров. През март 1933 г. пристигналият от Варна в Бургас торпедоносец "Дръзки" с предавателя си "Телефункен" (мощност 1,5 квт), доставен за 1100 долара през декември 1932 г., урежда радиоконцерт (слова, декламации и музика от грамофонни плочи) на средни вълни 525 метра.[33] Може да се добави само, че тогава командир на прославения торпедоносец е активистът на БНМС лейтенант Стефан Цанев (бъдещ началник на Морското училище и бъдещ командващ флота).

Image

Пионерът на радиотелеграфното дело във флота" лейтенант Сава Стефанов достига до командващ този флот (1923 - 1933 г.), а през 1935 г., вече в запаса, е повишен в звание контраадмирал. Оригиналът на снимката на Сава Стефанов като контраадмирал се съхранява във Военноморския музей.

На 6 април 1934 г. бъдещият редактор на сп. "Морски сговор" мичман І ранг Валентин Паспалеев (след 10 ноември 1989 г. реабилитиран и произведен посмъртно в звание контраадмирал) изнася радиосказка на тема "Морето, морският бряг и тяхната отбрана" по време на двуседмичната морска агитационна дейност, организирана от варненския клон на Съюза на възпитаниците на Морското училище - един от активните колективни членове на БНМС. Авторът на кореспонденцията в "Морски сговор", отразяваща това събитие, е героят от Балканската война капитан ІІ ранг от запаса Георги Купов.[34]

ХІІ събор на БНМС (1 - 2 ноември 1935 г.), който се състои във Варна, е приветстван от Родно Радио и от Радио Варна.[35] Според проф. В. Димитров, тясното взаимодействие между Радио Варна и Морския сговор започва да става интензивно от 1936 г. и продължава години наред. Вярно, че жанрово многообразие тук трудно може да бъде посочено - предаванията са най-често 12 - 15 минутни беседи, четени от морски офицери и от преподаватели от Морското училище, което до 1939 г. е базирано в Созопол , и пътуването им до Варна очевидно не е било за тяхна сметка. Преобладават темите, свързани с българската морска история, но не липсват и текстове, свързани с любовта към морето, ползата от морето, морските спортове. С предаванията си на военноморска тематика Радио Варна изпреварва националното радио, което осъществява специализираното си предаване "Час за нашия войник" едва на 22 март 1941 г.[36]

Най-активните деятели на БНМС използват ефира и от името на други обществени организации, но пак в интереса на морската идея и задачите на Морския сговор. Така от името на дружеството на запасните офицери един председателите на БНМС о.з. капитан ІІ ранг Петър Стоянов (участник в атаката срещу "Хамидие", народен представител и кмет на Варна) говори пред Радио Варна по темата: "Значението на търговския и военния флот на България" на 18 декември 1937 г., а пет дни по-късно друг ръководител на БНМС - о.з. капитан ІІ ранг Александър Манолов, изнася радиобеседата "За родното море".[37]

Редовни връзки с Радио Варна поддържа и Морският спортен отряд към БНМС. Документи за това сътрудничество се съдържат в архивния фонд на организацията.[38] В кн. 1 на "Морски сговор" от 1940 г. четем: "На 28 септември 1939 г. отрядникът Г. Д. Сколуфанов произнесе пред микрофона на Радио Варна сказка на тема: "Просветна и спортна дейност на Варненския морски спортен отряд". Няколко години по-късно срещаме подобна хроника: "На 29 април т. г. членът на Варненския спортен отряд Николай П. Бъчваров изнесе пред Радио Варна сказка на тема "Обичайте морето".[39]

Image

В навечерието и през годините на Втората световна война по идея на БНМС Радио Варна урежда всяка сряда от 12.30 до 13.30 ч. "Час на морето".[40] Пак в "Морски сговор" четем, че на 19 декември 1940 г., по случай празника на моряците и рибарите - Никулден, Главното управително тяло на БНМС със съдействието на ученици от Морското училище и служители от Варненското пристанище е изнесло пред Радио Варна "морски час". След словото на председателя на БНМС Александър Манолов са изпълнени "няколко хорови песни, музикални продукции и декламации".[41]

Казаното дотук дава основание да бъде направено едно допълнение към безспорно вярното определение за Варна като "люлка на радиото в България".[42] И то е, че Варна е първото пристанище на българското радио. Това като че ли подхожда повече на една морска столица.

1.     Димитров, В. Историята на радиото в България, кн. І, С., 1994, с. 35, 37

2.      Военноморски музей (ВММ), вх. № 390 - 1971, п. 169

3.     Павлов, Вл. Български морски офицери, С., 1973, с. 57 - 58

4.     Военна техника и технически служби в българската войска и в БНА, С., ВИ, 1986, с. 265

5.     Военноморски музей (ВММ), вх. № 105 - 1971, п. 141, Спомени на Г. Д. Сколуфанов, л. 1 - 2

6.     50 години Свързочен полк на ВМС, В., 2002, с. 2

7.     "История на Инженерните войски на България", С., ВИК "Св. Георги Победоносец", 1992, с.73

8.     50 години Свързочен полк на ВМС…, с. 3

9.     Централен държавен архив (ЦДА), ф. 568к, оп. 1, а.е. 780, л. 1

10.  ВММ, вх. № 105 - 1971, п. 141, л. 3; Павлов, Вл. Базата на Черноморския флот във Варна (1879 - 1919 г), в:100 години Военноморска база Варна (1897 - 1997), В., 1997, с . 20

11.  Димитров, В. Историята на радиото в България, кн. І, С., 1994, с. 47

12.  Телеграми и кореспонденции по Балканската война, бр. 25, В., 11 ноем. 1912, с. 1

13.  БТА, Втори бюлетин, С., 11 ноем. 1912 г.

14.  ВММ, вх. № 105 - 1971, п. 141, л. 2

15.  Игнатов, В. Първата война в ефира, Морски сговор, кн. 9, В., ноем. 1939, с. 168

16.  Димитров, В. Историята на радиото в България, кн. І, С., 1994, с. 56 - 57

17.  Игнатов, В. Първата война в ефира, Морски сговор, кн. 9, В., ноем. 1939, с. 169

18.  Военна техника и технически служби в Българската войска и в БНА, С., ВИ, 1986, с.118

19.  ВММ, вх. № 105 - 1971, п. 141, л. 5

20.  Данев, П. Радиолюбителството в България (история, факти, спомени), С., 1998, с. 18

21.  Военна техника и технически служби в Българската войска…, с. 119

22.  ВММ, вх. № 167 - 1957, п. 105, 9

23.  50 години Свързочен полк на ВМС…, с. 3

24.  Цит. по Димитров, В. Историята на радиото в България, кн. І,…, с. 63

25.  Павлов, Вл. Базата на Черноморския флот във Варна…, с. 29

26.  Вж. Панайотов, Ат. Начало на подводното корабоплаване и на бойното използване на подводницата в българския военен флот, в: На подводна вахта, В., 1999, с. 19

27.  Иванов, С. Н. Записки по въздухоплавателно дело, В., Морска учебна част, 1930, с. 119

28.  Антонов, Г. Българският военен флот от края на Първата световна война до деветосептемврийската социалистическа революция, в: Известия на Института по военна история - ГЩ, и Военноисторическото научно дружество, т. 39, С., 1985, с. 255 - 256

29.  ВММ, вх. № 440 - 1956, п. 59а, л. 9, 21, 134

30.  ВММ, вх. № 105 - 1971, п. 141, л. 5 - 6

31.  Вж. Мисията на Българския народен морски сговор (БНМС), в: Панайотов, Ат. Българската морска идея (1919 - 1939 г.), В., 2003, с. 54 - 76

32.  Тончева, В. Традицията задължава, в: Книга за Радио Варна, първа част, В., 2004, с. 41

33.  Димитров, В. История на радиото…, кн. І, с. 172

34.  Купов, Г. Едно морско тържество във Варна. - Морски сговор, кн. 5, В., май 1935, с. 83

35.  Арнаудов, проф. Я. Дванадесетият събор. - Морски сговор, кн. 10, В, дек. 1935, с. 182

36.  Димитров, В. История на радиото…, кн. ІІ, с. 227, 296 - 298

37.  Из отчета на дружеството на запасните офицери във Варна. - Отечество, бр. 808, С., 16 юли 1938, с. 3

38.  Държавен архив - Варна, ф. 1к, оп. 1, а.е. 116, л. 52 - 53, 91

39.  Морски сговор, кн. 1, В., ян. 1940, с. 18; Пак там, кн. 4, В., апр. 1942, с. 76

40.  Морски преглед, бр. 119, 15 авг. 1939, с. 2; бр. 176, В., 1 март 1943 - реклама, поместена на гърба на корицата

41.  Морски сговор, кн. 4, В., апр. 1942, с. 76

42.  Тончева, В., Традицията задължава…, с. 11


[1] Димитров, В. Историята на радиото в България, кн. І, С., 1994, с. 35, 37

[2] Военноморски музей (ВММ), вх. № 390 - 1971, п. 169

[3] Павлов, Вл. Български морски офицери, С., 1973, с. 57 - 58

[4] Военна техника и технически служби в българската войска и в БНА, С., ВИ, 1986, с. 265

[5] Военноморски музей (ВММ), вх. № 105 - 1971, п. 141, Спомени на Г. Д. Сколуфанов, л. 1 - 2

[6] 50 години Свързочен полк на ВМС, В., 2002, с. 2

[7] "История на Инженерните войски на България", С., ВИК "Св. Георги Победоносец", 1992, с.73

[8] 50 години Свързочен полк на ВМС…, с. 3

[9] Централен държавен архив (ЦДА), ф. 568к, оп. 1, а.е. 780, л. 1

[10] ВММ, вх. № 105 - 1971, п. 141, л. 3; Павлов, Вл. Базата на Черноморския флот във Варна (1879 - 1919 г), в:100 години Военноморска база Варна (1897 - 1997), В., 1997, с . 20

[11] Димитров, В. Историята на радиото в България, кн. І, С., 1994, с. 47

[12] Телеграми и кореспонденции по Балканската война, бр. 25, В., 11 ноем. 1912, с. 1

[13] БТА, Втори бюлетин, С., 11 ноем. 1912 г.

[14] ВММ, вх. № 105 - 1971, п. 141, л. 2

[15] Игнатов, В. Първата война в ефира, Морски сговор, кн. 9, В., ноем. 1939, с. 168

[16] Димитров, В. Историята на радиото в България, кн. І, С., 1994, с. 56 - 57

[17] Игнатов, В. Първата война в ефира, Морски сговор, кн. 9, В., ноем. 1939, с. 169

[18] Военна техника и технически служби в Българската войска и в БНА, С., ВИ, 1986, с.118

[19] ВММ, вх. № 105 - 1971, п. 141, л. 5

[20] Данев, П. Радиолюбителството в България (история, факти, спомени), С., 1998, с. 18

[21] Военна техника и технически служби в Българската войска…, с. 119

[22] ВММ, вх. № 167 - 1957, п. 105, 9

[23] 50 години Свързочен полк на ВМС…, с. 3

[24] Цит. по Димитров, В. Историята на радиото в България, кн. І,…, с. 63

[25] Павлов, Вл. Базата на Черноморския флот във Варна…, с. 29

[26] Вж. Панайотов, Ат. Начало на подводното корабоплаване и на бойното използване на подводницата в българския военен флот, в: На подводна вахта, В., 1999, с. 19

[27] Иванов, С. Н. Записки по въздухоплавателно дело, В., Морска учебна част, 1930, с. 119

[28] Антонов, Г. Българският военен флот от края на Първата световна война до деветосептемврийската социалистическа революция, в: Известия на Института по военна история - ГЩ, и Военноисторическото научно дружество, т. 39, С., 1985, с. 255 - 256

[29] ВММ, вх. № 440 - 1956, п. 59а, л. 9, 21, 134

[30] ВММ, вх. № 105 - 1971, п. 141, л. 5 - 6

[31] Вж. Мисията на Българския народен морски сговор (БНМС), в: Панайотов, Ат. Българската морска идея (1919 - 1939 г.), В., 2003, с. 54 - 76

[32] Тончева, В. Традицията задължава, в: Книга за Радио Варна, първа част, В., 2004, с. 41

[33] Димитров, В. История на радиото…, кн. І, с. 172

[34] Купов, Г. Едно морско тържество във Варна. - Морски сговор, кн. 5, В., май 1935, с. 83

[35] Арнаудов, проф. Я. Дванадесетият събор. - Морски сговор, кн. 10, В, дек. 1935, с. 182

[36] Димитров, В. История на радиото…, кн. ІІ, с. 227, 296 - 298

[37] Из отчета на дружеството на запасните офицери във Варна. - Отечество, бр. 808, С., 16 юли 1938, с. 3

[38] Държавен архив - Варна, ф. 1к, оп. 1, а.е. 116, л. 52 - 53, 91

[39] Морски сговор, кн. 1, В., ян. 1940, с. 18; Пак там, кн. 4, В., апр. 1942, с. 76

[40] Морски преглед, бр. 119, 15 авг. 1939, с. 2; бр. 176, В., 1 март 1943 - реклама, поместена на гърба на корицата

[41] Морски сговор, кн. 4, В., апр. 1942, с. 76

[42] Тончева, В., Традицията задължава…, с. 11

 

Допълнителна информация