Как CW спаси живот
Вероятно повечето олдтаймъри може да помнят вълнуващия френски игрален филм “Ако всички хора по света…” (Si tous les gars du monde…) вдъхновен от Фернан Рау, F9AA, тогава съдия във Върховния съд на Франция; филмов хит който обиколи и силно впечатли света в средата на 50-те години. Фактически, това не беше истинска история а само чудесен сценарий как радиолюбителството спасява екипаж на кораб разболял се фатално в морето.
Връхна точка в моята радиолюбителска кариера беше въвличането ми в истинска и даже по-вълнуваща, почти невероятна животоспасяваща операция, проведена преди повече от 51 години, през февруари 1960 г. Бих желал да споделя историята, първо, затова, че при обстоятелствата, без използване на CW, спасителната операция не би била възможна и второ, да отбележа нейната 51 годишнина.
За съжаление, сега след 51 години аз си спомням само префиксите, а не инициалите и имената на хората, защото тогава властите конфискуваха дневника на станцията и никога не го върнаха. Но повече по това по-нататък.
Така, ето какво се случи. Аз живеех и учих гимназия в Шумен (1946-1949) където се запалих по радиолюбителството. Библиотекарят на градската библиотека, Слави Мирчев, много добре образован човек, ни обучаваше нас – малка група ентусиасти – за основите на електричеството и радиото. И години по-късно, на 20 февруари, 1960 г. когато вече живеех в София и бях лицензиран хам, той ми позвъня по телефона късно вечерта за да ми каже, че неговият много по-млад 27-годишен брат умира от туберкулоза в шуменската болница. Лекарите казали, че той ще умре до 2-3 дни, не повече!
По съвпадение, през същия ден библиотеката получила последния том на Голямата медицинска енциклопедия на СССР в който Слави прочел, че ново, почти магическо лекарство за лекуване на туберкулоза, наречено виомицин (или нещо подобно, до колкото си спомням) е било създадено на Запад и вече се намирало в Обединеното кралство, Швейцария, Германия и САЩ. Слави изтичал до лекарите с голямата новина, но те казали, че държавните бюрократични процедури за вноса му са твърде сложни и тромави и биха отнели месеци! Така, Слави отчаяно настоя да направя каквото мога чрез радиолюбителските връзки! Други средства не бяха възможни!
По онова време моята станция беше повредена – пробив във високоволтовия трансформатор (какво друго можеше да се очаква от домашно навит 1500 V трансформатор?) и аз отидох в Централния радио клуб, LZ1KBA. За щастие, клубът беше все още отворен. Неговият 1 kW предавател беше построен в клуба, антената беше Уиндом. Прохождението беше ужасно лошо, всички обхвати над 80 метра бяха мъртви. Нямах опит как би трябвало да викам света за помощ и започнах да предавам SOS de LZ1KBA. Както и да е, това проработи и любителски станции от ОК, HB9, DJ и UА4 се отзоваха почти незабавно. Бях подготвил кратък текст описващ лекарството и адреса на болницата. Всеки от кореспондeнтите обеща да влезе във връзка с неговия Национален Червен кръст, но аз продължих да викам. Около полунощ хам от OZ, Копенхаген се обади. Каза, че самият той е лекар, но не знаеше за виомицина. Тогава той ме помоли да почакам малко докато позвъни на Президента на Датската медицинска академия. Разбира се, той го събуди след полунощ. Президентът каза, че знае за лекарството, но то още не било внесено в Дания.
Сигналите ми прекосиха Атлантика и един К3, Том във Вашингтон искаше да помогне. Приемането и в двете страни беше лошо и датският лекар действаше като релейна станция препредавайки съобщенията в двете посоки. Том се свърза с Американския Червен кръст и те казали, че виомицин има в болниците на армията на САЩ в Западна Германия, но за да се получи, Българският Червен кръст трябва да се обърне до командващия американската армия. Ние и тримата се съгласихме, че това е безнадежден случай, имайки предвид, че България беше комунистическа страна!
Междувременно, клубният телефон звъня няколко пъти – разярени оператори от Българската телеграфна агенция, разположена само на около 100 метра от клуба, се възмущаваха от силни ВЧ смущения провалящи приемането по телетип на дълга реч на Председателя на Китайската народна република Мао-це-дун. Този клубно построен предавател и особено антената Уиндом директно свързана към самоиндукцията на крайното стъпало създаваха сериозен проблем! Така, аз трябваше да намаля мощността и да поддържам съобщенията колкото се може по-кратки. И, като капак на всичко, в 02.00 ч. започна ARRL DX CW Contest! Можете ли да си представите кашата и усилията ми да пробия?
Същевременно, Спас Делистоянов, LZ1DW, който работеше като радист в летище София и имаше почивен ден, стоя с мен през цялата нощ организирайки по телефона граждански полет да вземе лекарството от където се окажеше подходящо.
Накрая, пробив! Колегата DJ3 който обеща да направеи нещо, се обади и съобщи голямата новина, че лекарството е намерено и заплатено от вестник Хамбугер абендблат! И всичко това в срок от няколко часа! След полунощ! Невероятно!
От летище София казаха, че наш пътнически самолет трябва да излети от летище Шьонефелд в Източен Берлин в 8 часа сутринта на път за София и те ще инструктират капитана на самолета да приеме лекарството. Тази информация беше предадена на хама DJ3.
Невероятно е, че западно-германските радиолюбители успяха само за няколко часа да вдигнат в тревога радиолюбители в Западен и Източен Берлин да застанат от двете страни на пропусквателния пункт Check Point Charlie в очакване на лекарството!
Радиолюбителите от Западна Германия поискаха от командването на американската армия да предостави самолет да пренесе лекарството до Западен Берлин, но им било отказано. Тогава германската полиция идва на помощ и техен лек самолет го докарва някъде в Западен Берлин, от където радиолюбители го отнасят до Check Point Charlie и където то е предадено на източно-германски радиолюбители най-вероятно без проблеми. Те го отнасят до летище Шьонефелд. Обаче, малко късно! Изпуснали са самолета, който току що е излетял!
Така, Спас уреди лекарството да бъде взето от следващия български самолет излитащ за Берлин два часа по-късно.
Тогава как да доставим лекарството в Шумен в североизточна България? Доста далече! Говорих с Българския Червен кръст и те обещаха да предоставят лек самолет, който да го отнесе там. Обаче, времето в Германия се влоши и въпреки, че лекарството беше вече на борда на самолета, той беше забавен с няколко часа поради мъгла. По пътя си до София самолетът имаше престой в Прага. И за мое най-голямо учудване, Слави от Шумен ми позвъня по телефона за да ми каже, че току що са получили телеграма от радио клуба на летището в Прага, че лекарството е на път за София! Лекарите не могли да повярват на очите си и умиращият младеж даже седнал на леглото стимулиран от надеждата за пристигане на спасението!
Самолетът трябваше да кацне на софийското летище в 19 часа, когато вече беше напълно тъмно! Българският Червен кръст ми каза, че техният лек самолет не може да лети нощем; нямаше подходяща писта за кацане близо до Шумен; те не можеха да поемат риска за нощно кацане и анулираха полета.
По онова време нямах кола, фактически, много малко хора имаха. Тогава шефът на Централния радио клуб Панайот Попов, LZ1PM, поиска от Централния комитет на Доброволната организация за съдействи на отбраната, в която радиолюбителството беше включено, да дадат кола. Можете ли да го повярвате? Те казаха, че ще проверят чрез Държавна сигурност дали умиращият младеж не е класов враг! И отказаха кола, казвайки, че няма свободна такава в момента, което въобще не беше верно!
Както и да е, решение беше намерено. Сашо, LZ1AS, отиде до Централна жп гара и договори началникът на бързия влак тръгващ в 20.00 ч и минаващ през Шумен да вземе лекарството и беше изпратена телеграма до Слави да го получи на гарата в 03 часа.
Спас, LZ1DW и аз бяхме откарани до летището с учебна кола с ученик шофьор - едно младо момиче и инструктора.
Не е необходимо да казвам колко бяхме развълнувани да видим как самолетът кацна на пистата, как екипажът слезе, воден от командира на самолета, който държеше в ръце малка кутия и някакви хартии! Спас и аз почти скочихме от радост! НАПРАВИХМЕ ГО! Но беше рано за радост!
Като хипнотизирани Спас и аз се вторачихме в малката кутия с прикрепени QSL картички на хамовете участвали в операцията и някакви митнически формуляри и посегнах да я взема, но митническият служител каза ‘Не! Имате ли разрешително за внос?” “Разбира се, нямаме” и обясних накратко случая. Хмм, той показа някакво разбиране и каза: “Поискайте разрешение от директора на митницата”. “Но как и къде по това време?”- аз отговорих. “Ето неговият домашен телефонен номер, идете и му позвънете!”. Не можах да разбера логиката на това действие но опитах напразно от телефонен автомат. Никакъв отговор. Връщайки се, намигнах на Спас, прошепнах му да ме следва, хвърлих личната си карта на бюрото, грабнах пакета и побегнах, казвайки през рамо – ще дойда утре! Те не ме преследваха, за щастие! Добри момчета!
Лудо кормуване до централната жп гара, инструктотът кормуваше и ние хванахме бързия влак. Тук заслужава да се отбележи, че влакът сменяше локомотива и машиниста в Горна Оряховица и Сашо, LZ1SA уреди следващият машинист да вземе пакета! Лекарството беше получено от Слави в 03 ч.! Младежът беше спасен и изписан от болницата след две седмици! Магическото лекарство и спасителната CW операция свършиха работа!
Но, това не е краят на историята!
Властите бяха бесни! Министерството на съобщенията искаше да заплатя като международни телеграми всички предадени текстове (тогава бяхме задължени да записваме в дневника всички предадени текстове и резюме на приетите текстове!). Добре, написах статия за спасителната акция за списание Радио, но тя беше забранена от Държавна сигурност. Все пак, дадох гласност на операцията в моята седмична DX програма на английски език по тогава Радио София и тя беше излъчена нецензурирана! Липса на координация? Както и да е, в края на крайщата не заплатих нищо, но ЦК на ДОСО издаде заповед с която на българските радиолюбители се забраняваше изрично да използват хам радио за такива цели, защото светът щял да си помисли, че народната власт не полага адекватни грижи за здравето на народа!
По-късно виомицин беше получен от Швейцария и…помислете си…от СССР, заплатен от вестник Комсомолская правда, но и двете пратки бяха върнати от митницата поради липса на разрешително за внос.
Би било отлично ако някои от участвалите в тази животоспасяваща операция са все още живи за да прочетат тази история и да приемат моята благодарност, след повече от половин век, за техните усилия, хамспирит и посвещаване на благородна кауза! Аз все още не знам кои са те; техните QSL картички никога не бяха върнати.